За Нас

Къщата за гости „Арима“ е едно уникално и атрактивно място, подходящо както за семейни почивки, така и за фирмени събирания. Къщата разполага с един апартамент, 8 двойни и 4 тройни стаи като всяка от които носи в себе си индивидуален стил и е с общ капацитет от 40 гости. Стаите са уютно обзаведени, всяка от които разполага със сателитна телевизия, Wi-Fi, локално отопление, като в някой от стаите има и климатици и тераси.

Къща за гости Арима разполага с трапезария, която има функцията на ресторант с млад екип от готвачи и обслужващ персонал, предлагащ разнообразие от българска и европейска кухня.

Уникална природа, чудна тишина, спокойствие и приятна обстановка Ви водят към издигналата снага китна къща за гости „Арима“.

Там мил и гостоприемен екип ще Ви посрещнат, настанят и нагостят богато.

Сякаш времето спира, и се пренасяш в друга реалност!

Арима е разположена в близост до историческите забележителности, които със сигурност ще Ви впечатлят! Град Велики Преслав, Мадарският конник, Природен резерват Патлейна, старата столица на България – град Плиска, град Шумен – паметник „1300 години България“, Старият град, много музеи и паметници на културата!

Село Сушина е разположено на брега на язовир Тича – в подножието на величествената Стара Планина – по пътя: Шумен – Преслав – Върбица. Той е третия по големина у нас, след язовир Искър и язовир Доспат. В язовира могат да се ловят платика, шаран, сом, каракуда, бяла риба, кефал и червеноперка.

Изключително удобство за туристите е и възможността за ловуване. В близост се намират ловни стопанства и резервати с дивечови запаси от благороден елен, сърна, дива свиня.

Освен дивна природа, местността си има и два минерални извора с доказани лековити качества. Водата на единият, е лечебна за стомашно-чревния тракт, а тази в соления извор е за хора с очни заболявания. Те се намират на 5 км. от село Сушина.

Богатството на откритите археологически паметници датирани от IV хил. преди Христа до XV век, дават основание на изследователите да нарекат Мадара „Българската Троя“. Най-забележителния паметник в резервата е уникалният скален релеф Мадарски конник. Единствен в Европа, той е образец на старобългарското изкуство и символизира мощта и величието на българската държава.

Надписите около него, изписани на гръцки език, разкриват подвизите на трима български ханове – Тервел, Крум и Омуртаг. От 1972 година Мадарският конник е обявен от ЮНЕСКО за паметник със световно значение.

Столица на Първата българска държава, основана от Аспарух. На площ от 23 km2 са разположени останки от монументални архитектурни обекти. В археологическия музей е показан битът на населението, материалната и духовната му култура от периода VII-X век.Основана от хан Аспарух през 681 година, вероятно върху старо славянско селище, Плиска е столица на България до 893 година. Стогодишни археологически проучвания разкриват останките от „външен“ и „вътрешен“ град, Тронна палата, Малък дворец, езически храм, дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5 километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика.

Продължаващите повече от век проучвания сочат, че Преслав е замислен и построен от своите създатели като един великолепен град, достоен да съперничи на византийската столица Константинопол.

На 3 километра западно от град Шумен се издига Шуменската крепост, просъществувала повече от 3200 години. Местността е била заселена още през ранно-желязната епоха /XII век преди Христа/. По-късно, крепости тук са издигнали траки, римляни, византийци.През ранното и късно средновековие Шуменската крепост е била българска твърдина изиграла важна роля в историята. Просъществувала е и в началния период на османското владичество. През 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, тя била разрушена и опожарена. Крепостта е един от най-добре проучените археологически обекти в страната. Крепостна и култова архитектура, жилищни и стопански сгради и хиляди движими паметници свидетелстват за разнообразните й функции през различните епохи, най-вече през времето на Второто българско царство.

Сложната композиция от осем бетонни тела, изградени под различен ъгъл, оформя две полузали, в които се сменят сянка с полусянка, ритъм и форми, контраст и хармония.